Перейти к содержанию

С (кириллица)

Википедия — эркенаб энциклопедия сайталдасан материал
С
(Ралагье гъоркьегӀан)
ХӀалтӀизаби
Хъвавул системаКирилликияб хъвай-хъвагӀи
ТайпаАлипбаяб
ЛӀугьараб мацӀБасрияб килисаялъулаб славян мацӀ
Фонетикияб хӀалтӀизаби[Error using {{IPA symbol}}: "с" not found in list]
[Error using {{IPA symbol}}: "с" not found in list]
[Error using {{IPA symbol}}: "с" not found in list]
ЮникодU+0410, U+0430
Алфабетияб позиция1
Нумерияб кӀвар: 1
История
ЦебетӀей
  • С (кириллица)
Период~900 to present
Транслитерационияб эквивалентS (Латин хъвай-хъвагӀи)
Вариацияби(Ралагье гъоркьегӀан)
Цогидаб
Хурхараб рикӀкӀен1
Хъвалеб куцКвегӀидаса квараниде
Гьаб макъалаялда руго Интернационалаб фонетикияб алфабеталъул (ИФА) ругел фонетикиял транскрипцияби. ИФАлъул гӀужразул байбихьул нухмалъал рихьизе ралагье Квеки:ИФА. [ ], / / яги ⟨ ⟩ малъазда гьоркьоб батІалъи лъазе, ралагье ИФА § Малъал ва транскрипциялъул рикьел.
Авар алфабет
С
ФонетикаError using {{IPA symbol}}: "с" not found in list
ЦӀарэс
Расмияб вариант
А Б В Г Гъ Гь ГӀ
Д Е Ё Ж З И Й
К Къ Кь КӀ Л Лъ ЛӀ
М Н О П Р С Т
ТӀ У Ф Х Хъ Хь ХӀ
Ц ЦӀ Ч ЧӀ Ш Щ Ъ
Ы Ь Э Ю Я
Полиграфал1
Гъв Гьв Дв Жв Зв Кв Кк
Ккв Къв Кьв КӀкӀ КӀкӀв Лълъ Лълъв
ЛӀв Св Сс Тв    ТӀв Хв Хх
Ххв Хъв Хьв Цц ЦӀв ЦӀцӀ Чв
Чч ЧӀв ЧӀчӀ ЧӀчӀв Щв
ЦӀиял 2
Ць (Цьв) Чь (Чьв)
^1 Алфабеталда гьечӀел, хъвай-хъвагӀиялда хӀалтӀизарулел.
^2 1952 соналъ тетраграфал хисизе рахъарал вариантал, рилӀинарун гьечӀел.

С, с — кириллицаялда гӀуцӀарал алипбаязул хӀарп.[1] БачӀин буго сигма хӀарпалдаса.

Тарих[хисизабизе | код хисизабизе]

Кириллияб С хӀарп лӀугьараб буго грек «sigma lunata» (Ϲ, ϲ) хӀарпалдаса.

Форма[хисизабизе | код хисизабизе]

ХӀалтӀизаби[хисизабизе | код хисизабизе]

ГӀемерисел мацӀазда, жидеца кириллица хӀалтӀизабулел, — авар, булгар, украин, белорусс, гIурус, русин, серб, македон ва черногор мацӀал гӀадал, — кириллияб С хӀарпалъ бихьизабула гьаракь /с/. Ингуш ва чачан мацӀазда бихьизабула гъоркьияб борхиялъул нахъисеб кьералъул лабиаллъичӀеб /с/ ва гьоркьохъеб борхиялъул гьоркьохъеб кьералул /с/. Тувин мацӀалда гьеб хӀарп хъван букӀине бегьула диграф гӀадинги.[2][3]

Авар мацӀалда[хисизабизе | код хисизабизе]

ГӀурус мацӀалда[хисизабизе | код хисизабизе]

Хурхарал хӀарпал ва цогидал релълъарал ишараби[хисизабизе | код хисизабизе]

Кодал[хисизабизе | код хисизабизе]

Ралагье гьединго[хисизабизе | код хисизабизе]

Баянкьелал[хисизабизе | код хисизабизе]

  1. Большая российская энциклопедия : [в 35 т.] / гл. ред. Ю. С. Осипов. — М. : Большая российская энциклопедия, 2004—2017.
  2. "Tuvan language, alphabet and pronunciation". omniglot.com. Халагьи 14 June 2016. {{cite web}}: Check date values in: |access-date= (квеки)
  3. Campbell, George L.; King, Gareth (24 July 2013). Compendium of the World's Languages. Routledge. ISBN 9781136258459. Халагьи 14 June 2016 – via Google Books. {{cite book}}: Check date values in: |access-date= and |date= (квеки)

Адабият[хисизабизе | код хисизабизе]

КъватӀисел регӀелал[хисизабизе | код хисизабизе]