Чуукиял мацӀал
Внешний вид
Чуукиял мацӀал | |
---|---|
Трукиял | |
Географияб тӀибитӀи | Микронезия |
Лингвистикияб классификация | Австронезиял
|
Инс-мацӀ | Прото-чуук |
Glottolog | truk1243 |
Микронезиял мацӀазул карта; чуукиял мацӀал рихьизарун руго багӀаралда. |
Чуукиял мацӀал (историкалго трукиял гӀадинги руссинарулел[1]) руго австронезияб мацӀазулаб хъизамул чуук-понпеяб групалде гъорлӀе унеб субгрупа.[2] МацӀалда аслияб куцалъ кӀалъала Микронезиялъул Федеративиял Штатазул Чуук штаталдаги Яп штаталдаги, гьединго Палауялъул къватӀисел чӀинкӀилаздаги.
МацӀал
[хисизабизе | код хисизабизе]- Сонсорол ва Тоби (гӀезегӀан цоцаде гӀагарал, диалекталлъун рикӀкӀине бегьулел)
- Чуук
- Волеай ва Улити
- Пулуват, Намонуито, Тапанаг
- Каролин
- Сатавал ва Мортлок (гӀагарал)
- Паафанг
- Мапиа (хвараб)
Фонология
[хисизабизе | код хисизабизе]Прото-океанияб | *mp | *mp,ŋp | *p | *m | *m,ŋm | *k | *ŋk | *ŋ | *y | *w | *t | *s,nj | *ns,j | *j | *nt,nd | *d,R | *l | *n | *ɲ | |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Прото-микронезияб | *p | *pʷ | *f | *m | *mʷ | *k | *x | *ŋ | *y | *w | *t | *T | *s | *S | *Z | *c | *r | *l | *n | *ɲ |
Прто-чуук-понпеяб | *p | *pʷ | *f | *m | *mʷ | *k | *∅,r1 | *ŋ | *y | *w | *t | *T | *t | *t | ∅ | *c | *r | *l | *n | *ɲ |
Прото-чуук | *p | *pʷ | *f | *m | *mʷ | *k | *∅ | *ŋ | *y | *w | *t | *T | *d | *d | ∅ | *c | *r | *l | *n | *ɲ |
1 хадуб /a/ бугелъуб
Референсал
[хисизабизе | код хисизабизе]- ^ "tr" буго герман конвенция ретрофлексияб аффрикат бихьизабизе, гьанже хъвала "ch"
- ^ Lynch, John; Ross, Malcolm; Crowley, Terry (2002). The Oceanic languages. Richmond, Surrey: Curzon. ISBN 978-0-7007-1128-4. OCLC 48929366.
- ^ Bender, Byron W. (2003). "Proto-Micronesian Reconstructions: 1". Oceanic Linguistics. 42 (1): 4, 5. doi:10.2307/3623449. JSTOR 3623449.