ЛъарагІ мацІ

Википедия — эркенаб энциклопедия сайталдасан материал
КӀанцӀизе: навигация, хъирщизе
ЛъарагІ мацІ
Рахьдал мацІалда:

къумукъ тил

Пачалихъал:

Россия,

Икълимал:

Дагъистан, Чачанистан, Гьиристан

Расмияблъун рикІкІуна:

ДагъистанFlag of Dagestan.svg Дагъистан

КІалъалезул къадар:

426 212[1]

Категория:

Евразиялъул мацІал

Алтаялъул мацІал (дагІбаяб)

Тюрк гъоркьгІаркьел
Кыпчак къокъа
Хъвай-хъвагІай:

кириллица (лъарагІ хъвай-хъвагІай)

ГОСТ 7.75–97:

кум 349

ISO 639-1:

ISO 639-2:

kum

ISO 639-3:

kum

Балагье жеги: Проект:МацІазул гІелму
ЛъарагӀ мацӀ

ЛъарагӀ мацӀ (жедецаго абула къумукъ тил) — ЛъарагӀазул мацӀ. ТӀибитӀун буго Дагъистаналде, Буртиялъул шималалда ва Шималияб Осетиялъул Моздок мухъалдаги. Турк мацӀазул кыпчак группаялде (гьездасан ккола карачаевгун-балкар, ногъай ва цогидал мацӀал) гъорлъ уна. Гьеб мацӀалде кӀалъалел чагӀазул къадар бахуна 450—500 азар чиясда (балагье. ЛъарагIал).

ЛъарагӀ мацӀ «литературиял мацӀаллъун» рикӀкӀунел Дагъистаналъул анлъго мацӀаздасан ккола. Гьединго лъарагӀ мацӀалда басмаялда кьабула «Ёлдаш» газета.

Хъвай-хъвагӀай[хисизабизе | вики-текст хисизабизе]

1928 соналда швезегӀан лъарагӀаз гӀажам хъвай хӀалтӀизабулеб букӀан. Гьелдаса хадуб 1938 соналда швезегӀан гьез хӀалтӀиизабулаан латин графика, гьанже — кириллица.

Гьанжесеб лъарагӀ алипба: А а, Б б, В в, Г г, Гъ гъ, Гь гь, Д д, Е е, Ё ё, Ж ж, З з, И и, Й й, К к, Къ къ, Л л, М м, Н н, Нг нг, О о, Оь оь, П п, Р р, С с, Т т, У у, Уь уь, Ф ф, Х х, Ц ц, Ч ч, Ш ш, Щ щ, Ъ ъ, Ы ы, Ь ь, Э э, Ю ю, Я я.

А а а П п пe
Б б бe Р р эр
В в вe С с эс
Г г гe Т т тe
Гъ гъ гъa У у у
Гь гь гьe Уь уь уь
Д д дe Ф ф эф
Е е e Х х хa
Ё ё ё Ц ц цe
Ж ж жe Ч ч чe
З з зe Ш ш шa
И и и Щ щ щa
Й й къысгъа и Ъ ъ къатты белги
К к кe Ы ы ы
Къ къ къa Ь ь йымышакъ белги
Л л эл Э э э
М м эм Ю ю ю
Н н эн Я я я
Нг нг энг
О о o
Оь оь оь

Диалектазул классификация[хисизабизе | вики-текст хисизабизе]

ЛъарагӀ мацӀалда руго хадур рехсарал диалектал:

  • буйнакскилаб,
  • хасавюрталъулаб,
  • кайтагъияб,
  • мугӀрулаб (подгорнияб),
  • терскияб.

ТӀахьал[хисизабизе | вики-текст хисизабизе]

Линкал[хисизабизе | вики-текст хисизабизе]


тIинчI Гьаб макъала буго тIинчI, ва гьaб жеги хIадур гьечIо.
Гьабе кумек Википедиялъе, битIизабе ва гьалде тIаде жо жубай.
  1. Перепись-2010