Лъамел

Википедия — эркенаб энциклопедия сайталдасан материал

Лъамел (/ɬːämˈel/; лат. cellula, "гьитӀинаб рукъ"[1]) ккола чӀаголъиялъул формабазул аслияб структуралияб ва функционалияб цобутӀа. Щибаб лъамел гӀуцӀун букӀуна мембранаялъ жаниб бачараб цитоплазмаялдаса, жинда гъорлӀ протеинал ва нуклеял цӀекӀлъелал гӀадал гӀемерал биомолекулабиги ругеб.[2]

Лъамелазе щвезе бегьула хассал функциял, гьезда жанир тӀуразе бегьула репликация, ДНЦӀ-ялъул репарация, протеиналъул синтез гӀадал батӀи-батӀиял масъалаби. Лъамелазул букӀине бегьула специализация ва рагъардахъизе кӀвей. Жидер роцен цӀакъ гьитӀинаб букӀиналъ, лъамелал рорцуна микрометрабаздалъун.

ГӀемерисел гъветӀ-хералъулал ва рухӀчӀаголъабазулал лъамелал, жидер роцен 1-ялдаса 100 микрометралде щвезегӀан ругел, рихьизе кӀола гӀицӀго канлъулаб микроскопалъукь.[3] Электронияб микроскопиялъ кьола дагьабги цӀикӀкӀараб бихьизе реслъи, лъамелалъул цӀакъ деталияб структура бихьизабула. Организмаби классификатинарун рукӀине бегьула цолъамелал (жидер цохӀо лъамел бугел, бактериял гӀадал) яги гӀемерлъамелал (гъветӀ-херги хӀайваналги гъорлӀе рачун) гӀадин.[4] ГӀемерисел цолъамелал организмабазул классификация гьабула микроорганизмаби гӀадин. Гъвет-хералъулги хӀайваназулги лъамелазул къадар букӀуна батӀи-батӀияб гьезул навгӀазда рекъон; гӀага-шагарго рикӀкӀун буго инсанасул къаркъалаялда 37 trillion (3.72×1013) лъамел букӀин.[5] Гьездаса гӀага-шагарго 80 миллиард ккола гӀадалнахалде.[6]

Этимология[хисизабизе | код хисизабизе]

Лъамел абураб термин буго лъамизе, ай къотӀизе, батӀа гьабизе абураб пигӀлуялдасса бачӀараб.

Лъамелазул тайпаби[хисизабизе | код хисизабизе]

Лъамелазул формаби[хисизабизе | код хисизабизе]

Сублъамелиял компонентал[хисизабизе | код хисизабизе]

Лъамелалъул мембрана тун къватӀисел структураби[хисизабизе | код хисизабизе]

Лъамелиял процессал[хисизабизе | код хисизабизе]

ГӀемерлъамеллъи[хисизабизе | код хисизабизе]

ЛӀугьин[хисизабизе | код хисизабизе]

МугъчӀваял[хисизабизе | код хисизабизе]

  1. "The Origins Of The Word 'Cell'". National Public Radio. September 17, 2010. Архивация: 2021-08-05. Босана 2021-08-05. Check date values in: |date= (кумек)

  2. Cell Movements and the Shaping of the Vertebrate Body Archived 2020-01-22 at the Wayback Machine in Chapter 21 of Molecular Biology of the Cell Archived 2017-09-27 at the Wayback Machine fourth edition, edited by Bruce Alberts (2002) published by Garland Science. The Alberts text discusses how the "cellular building blocks" move to shape developing embryos. It is also common to describe small molecules such as amino acids as "molecular building blocks Archived 2020-01-22 at the Wayback Machine".
  3. Campbell, Neil A.; Williamson, Brad; Heyden, Robin J. (2006). Biology: Exploring Life. Boston, Massachusetts: Pearson Prentice Hall. ISBN 9780132508827. Архивация: 2014-11-02. Босана 2009-02-16. Unknown parameter |name-list-style= ignored (кумек)
  4. Халип:NCBI-scienceprimer 30 March 2004.
  5. Bianconi, Eva (2013-11-01). «An estimation of the number of cells in the human body». Annals of Human Biology 40 (6): 463–471. doi:10.3109/03014460.2013.807878. ISSN 0301-4460. PMID 23829164.
  6. (April 2009) «Equal numbers of neuronal and nonneuronal cells make the human brain an isometrically scaled-up primate brain». The Journal of Comparative Neurology 513 (5): 532–41. doi:10.1002/cne.21974. PMID 19226510.

Баянкьелал[хисизабизе | код хисизабизе]

ТӀадеги цӀалиялъе[хисизабизе | код хисизабизе]

КъватӀисел регӀелал[хисизабизе | код хисизабизе]

Ингилисалда:

Халип:Cellular structures Халип:Biological organisation Халип:Biotechnology